Информация на СЕГА!
Инвеститори се надпреварват да строят хотели и вили в апетитните райони на страната, но никой не се сеща за канали и пречиствателни станции.
Откриването и първите копки на пречиствателни станции напоследък са атрактивна политическа проява по Южното Черноморие. Разни министри току цъфват, за да обявят тържествено нов етап в строителството на еди-коя си станция. Очевидно традициите от близкото минало, когато най-лични държавници съобщаваха на народа за новите му придобивки, са се съхранили. Самият президент Георги Първанов се появи преди година на една такава церемония в Царево. Политици, депутати, областен управител и пр. - голяма еуфория! Все едно се обявява манифест от национално значение, а не обект за фекални води. От друга страна, разбираемо е желанието да участваш в разрешаването на един от най-тежките проблеми на курортите. От милионите, вложени в хотели през последните години, почти нищо не е отделено за водна инфраструктура и хигиена. Резултатът е много звезди сред много помия.Царево се сдоби с пречиствателна станция, а Созопол в момента строи такава за 15 милиона лева. Кметицата Веска Караманова се похвали, че това ще е най-модерният обект в страната. Строежът е в местността Герените, преди разклона за градчето. Първоначално съоръжението ще обслужва 80 хил. души, но тъй като в околностите на Созопол вече се строи с бурни темпове, се предвижда бързо капацитетът му да достигне 120 хил. души. Тази станция ще поеме отпадните води и от близкото с. Равадиново, но и от къмпингите "Веселие", "Каваците", "Златна рибка" и местността "Буджака", чиито мръсни води се изхвърляха директно в моретоСтанцията трябва да бъде пусната догодина и ще обслужва около 200 000 души. Тя ще поеме и отпадните води на огромния вече Слънчев бряг. Едновременно с това общината се зае да разшири и сега действащата пречиствателна станция "Равда-Ахелой", за да поеме и близките села Кошарица, Гильовци, Тънково и Оризаре, които също няма да бъдат подминати от строителната буря. Кошарица например, до неотдавна спокойно селце, постепенно се превръща в квартал на Слънчев бряг.Колкото и странно да звучи, тъкмо необузданото строителство пък бе причина Синеморец да остане без собствена пречиствателна станция. Такава всъщност бе направена по немска технология и проект на проф. Иван Секулов - преподавател и собственик на инженерно бюро в Германия. Станцията бе експериментална за България. При нея водата трябваше да се изпуска към приемника последователно, а не залпово, и да излиза по-чиста. Струваше само 300 хиляди лева, но и беше предвидена само за 1500 души. При проектирането й никому не беше хрумнало, че около Синеморец ще започнат да никнат огромни хотели и това зелено местенце ще поеме по печалния път на Слънчев бряг. Станцията бе пусната пробно през лятото на 2004 г. Паралелно с нея обаче отвори врати и огромният хотел "Белла виста бийч клуб" в местността Бутамята. И с него населението на Синеморец през лятото нарасна двойно. Съвсем логично станцията бе задръстена и тя спря завинаги."Големият проблем с тези станции е, че изграждането им бе отстъпено на съответните общини. А после те сключват договори с нас да ги стопанисваме. Ако на нашата фирма бе вменено като задължение сама да си строи станциите, те, първо, щяха да се изградят доста по-бързо и, второ, щяха да са и добре изчислени спрямо броя на населението", коментира говорителят на "ВиК" - Бургас Димитър Гюров. В момента Синеморец продължава да се освобождава от фекалиите така, както го е правила цяла България преди 40-ина години - с една тръба, директно забита в най-близкия воден басейн и бълваща в него всевъзможни неща.По на север по Черноморието има друг легендарен проблем - Златни пясъци. Комплексът расте и остарява с вечната дилема кой да му построи нова пречиствателна станция - държавата, която чрез ВиК-Варна е собственик на настоящото съоръжение, или хотелиерите. Сегашната станция е предвидена за 45 000 легла, а на Златните летуват двойно повече туристи. Между хората в бранша върви следният слух: малко след като стана екоминистър, Долорес Арсенова посетила курорта. И взела жената присърце проблема. Помислила, почесала се по главата и рекла на хотелиерите: "Ами няма толкова често да перете, ще пестите водата!"ВиК си сипват зеолит във водите на станцията - вещество, което разгражда мръсотията, и работите вървят постарому. Засега не е ясно нова станция ли ще се строи, или ще се разширява старата. За модернизацията й трябват 10 млн. евро. От време на време колекторът прелива, мръсотията потича по алеите и екоминистерството налага глоби на ВиК-Варна. Те обаче падат в съда, тъй като станцията си работи. ВиК не са виновни за многото хотели... Омагьосан кръг.А иначе на Златните тихо и полека продължава да се строи - работници тайничко разнасят фазери, дюлгери перат мръсните дрехи в морето. Това обаче - неофициално. Официално строежи няма.Проблем с мръсотията имат и редовите българи, които странят от скъпарските комплекси. В края на миналата година от Басейнова дирекция предупредиха, че морето край Варна и Бяла е силно замърсено - градските колектори се вливали в морето досами плажовете. "Като влезем в ЕС, плажовете може да бъдат затворени", предупредиха от Басейнова дирекция. Е, влязохме!В столицата положението не е много по-различно"Тук живеят повече от 70 000 души, стотици имат къщи и вили, приемат гости над 20 хотела, развиват се успешно около 1200 търговски дружества. Цената на земята непрекъснато расте, новото строителство е в своя пик, кварталите са сред най-престижните в столицата". Това пише в интернет сайта на столичния район "Витоша", който обединява южните софийски квартали в подножието на планината. Всичко написано е напълно вярно - от началото на 2005 г. досега районът е издал близо 1500 строителни разрешения. Но има и един изпуснат щрих от дивната панорама - тукашните квартали никога не са виждали канализация.След промените тук не е поставян и метър канали, по думите на районния зам.-кмет Милен Минчев. Говорим, разбира се, за законни канали, а не за множеството "направи си сам", заустени из витошките дерета, откъдето помията се оттича надолу към града. Един бегъл поглед върху реката, която тече през Южния парк, дава ясна представа какво има в нея. Единствените квартали, които разполагат с някаква частична канализация, са Бъкстон и Бояна заради Татовата резиденция. Всички останали - Драгалевци, Симеоново, Бояна, Княжево и селата Владая и Мърчаево, са на септични ями. За по-големите сгради, обитавани от повече хора, били те хотели или домове, Дирекцията по архитектура и градоустройство в Столичната община решава дали и как да се свържат с някой съществуващ провод. Това понякога обаче е само формална процедура, понеже някои са твърде далеч от всякакви връзки.По правило септичните ями трябва да са изгребни, т.е. да са "импрегнирани" с бетон, който да пречи на нечистотиите да се просмукват в полите на Витоша, но, уви - много от по-старите къщи не са спазили правилото. За новите обаче то е задължително условие за пускането им в експлоатация - уж по разпоредби. Някои пак не го правят, забеляза и столичният главен архитект Петър Диков.Десетината вилни селища, които в последните години бяха издигнати по поляните над Околовръстното, пък трябва да имат малки пречиствателни станции. Инвеститорите трябва да ги направят изцяло на свои разноски, под земята в парцела си, казва Милен Минчев. Те обаче са евтини - по около 80 000 лв., колкото един малък нов апартамент в краен софийски квартал.От една страна, е добре, че тук все още няма канализация, отбелязва арх. Димитър Димитров от сдружението "Граждани за зелена София". В противен случай всички зелени площи около Околовръстното вече щяха да са изцяло бетонирани. Преди 2-3 години са правени проучвания за бъдещата канализация на Симеоново и Драгалевци, но все още не се знае кога ще започне изграждането й. Кварталите от район "Витоша" не фигурират в инвестиционната програма на "Софийска вода" - концесионера на столичната водопреносна и канализационна мрежа, за 2007 и 2008 г. Приблизително в този дух са отговорите, които получават многобройните граждани на района, които се жалват, че макар да плащат данъци като всички софиянци, понасят гореизброените неудобства. Според националната стратегия за околната среда до 2014 г. всички селища с повече от 2000 души трябва да пречистват отпадните си води.
